автор: samotnik

- Невъзможно – възрази Боряна. – Не мога да допусна, че тракийската Богиня -Майка е всъщност шумерско божество, което някак е преминало в тракийската космогония. Нищо дори не намеква за подобно предположение.
- Лекцията ви на практика доказва съществуването на Залмоксис, нали?
- Точно така.
- От онова, което знам за него, той е посетил Египет преди да се върне при племето си.
- И какво от това? Дори да е така.
- Чисто географски, Египет е значително по-близо до древна Месопотамия от югоизточната част на Европа – отвърна професор Хамза. – Сигурен съм, че сте запозната с препратките, които могат директно да се отнесат към Месопотамия. Всъщност, убеден съм, че повечето от египетските богове са синкретичен остатък от месопотамските. По-важното е, че Богинята-Майка присъства и в шумерската митология. Нинмах, Нинхурсранг са нейни хипостази.
- Мислите, че някак се е натъкнал и е възприел древно-персийска религиозна система? Това е невъзможно...
- Не е древно-персийска – прекъсна я той. - Месопотамска е, най-общо казано. Хората често ги смесват, но има разлика. Освен това не става въпрос за цялостните вярвания, а за малка част от тях, свързана с женски образ, представян като първородител.
Боряна го гледаше, скръстила ръце на гърдите си. Професорът звучеше налудничаво, но не толкова, колкото останалите фантазьори, които бе срещала.
- Пак казвам, това е невъзможно. Просто не може да е така – поклати глава тя. – Тракийският култ към Богинята-Майка е древен, много по-древен от Залмоксис. Не е възможно точно той да е пренесъл идеята, тъй като всичко това вече е било на място Той е само един от адептите на тайното учение на Кабирските мистерии. Нещо, което е съществувало и преди него. Нали присъствахте на презентацията? Не ме карайте да я повтарям.
Абдул Хамза стоеше неподвижно, навел глава към пода на терасата. Погледът му сякаш проникваше през камъка, без да го забелязва.
- Сигурна ли сте? – каза накрая той.
- Абсолютно. Няма съмнение в това. Култовете към нея датират далеч преди това.
- Колко далеч? – вдигна глава мъжът. - До зората на времето? Или до първите знаци на цивилизацията?
Археоложката разбра какво се опитва да ѝ каже професорът. Богинята-Майка бе централна фигура не само в тракийската космогония. Абдул Хамза намекваше, че е възможно всички митове да се обединяват около един общ източник.
- Възможно е, разбира се. Така погледнато...
Без да подозира, той се докосваше до истината за древното божество, погрешно подреждайки събитията във времето. Безспорно, корените на тази шумерска богиня и тракийската Велика майка имаха един първообраз. Боряна не изпитваше никакви съмнения в това. Онова, което той не разбираше бе, че ритуалът по призоваването му е бил употребяван в продължение на векове от траките, а впоследствие пръснат из древните тракийски земи, за да не бъде използван никога повече. Съвсем доскоро.
Разбира се, съществуваше възможността ритуалът да е бил провеждан в Месопотамия в дори по-дълбока древност и някак да е пренесен оттам в югоизточна Европа. Неизбежно, невъобразимата мощ, която носеше се превръщаше в неустоимо привлекателен аксесоар. Тя самата бе станала пряк свидетел и неволен участник в операция по възстановяването му, поразяваща с мащаба и могъществото си. Едва ли древните месопотамци, или който и да било народ изобщо, биха пропуснали подобна възможност. Неосъзнатият стремеж към божествено могъщество, независимо от проявленията му, си оставаше основен импулс за духовните търсения. Нищо чудно траките да бяха само част от редица племена, прехвърляли си владението над ритуалните съдове. Но пък те бяха изработени изцяло в каноните на тракийската торефтика, а тя нямаше нищо общо с древен Шумер.
Съществуваше и друга възможност. Може би съществуваше повече от един начин за призоваване на божество?
Мисълта не бе напускала съзнанието ѝ, откакто се убеди в силата на ритуала. Макар и малко вероятна, подобна възможност не можеше да бъде изключена. Само че нямаше как да каже всичко това на дребния арабин.
- Имате ли сведения за изображения на богинята? – попита професорът. – По-стари, имам предвид. Онези, които презентирахте са чудесни, но представляват стилизирани образи. Интерпретации. Нещо по-древно, може би?
Боряна се поколеба. Ритонът с протоме на гола жена бе един от трите съда на ритуалния набор. Той без съмнение представляваше пластика на божествения първообраз. Само че нямаше как да сподели за него, без да разбие на пух и прах легендата, на която бе основала лекцията си. Никой не трябваше да разбира за съществуването му. Частите от ритуалния набор отново бяха разпръснати по незнайни места и това трябваше да си остане така.
- Знаете ли – каза, - стенописите изобразяват един от ритуалните съдове изключително детайлно. Там има един женски образ, много натрапчив. Представлява ритон с протоме на гола жена. Поразително реалистичен, в твърде предизвикателна поза.
- Предизвикателна? - Абдул вдигна рязко глава. - Има ли крила? Или птичи крака?
- Не, никакви следи от крила. Краката ѝ са съвсем човешки.
- Но съд с нейната форма е елемент от ритуала, нали така?
- Да.
- Случайно да имате снимка, която да ми даде представа?
Младата жена поклати глава.
- Съжалявам. Не и у мен. Онези, които показах не могат ли да ви свършат работа?
- Видях ги. Не са достатъчно детайлни. Нямате ли други, в по-близък план?
- Имам, но са на качени на лаптопа ми. Бих могла да ви пратя няколко, ако ми дадете имейл адрес?
Абдул Хамза извърна глава настрани.
- Няма ли друг начин?
- Нямате имейл?
- Не... – поколеба се той. – Но можете да използвате онзи на хотела, в който съм се настанил. Просто пишете, че е за мен. Аз ще ги предупредя.
Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и ѝ подаде малка визитна картичка.
- Всъщност, просто кажете, че е за стая номер 204. Така би било още по-лесно да ме открият.
Боряна я стисна между пръстите си.
Очите на мъжа шареха в тъмнината пред терасата, без да се спират на нищо. Дясната му ръка извиваше ремъка на чантата, провесена през рамото му. Приглушени звуци от суматохата зад отворените врати на залата долитаха до тях. Вечерният въздух бе хладен и изпълнен с миризма на влага.
- Можете ли да четете клинопис?
- Не – поклати глава археоложката, озадачена.
Професор Хамза се обърна към нея. Очите му отново хвърляха искри.
- Доктор Казакова, искам да ви помоля за нещо.
Ръката му остави ремъка и се плъзна в кожената чанта. Извади плосък предмет, грижливо завит в парче памучен плат и ѝ го подаде.
- Огледайте това, моля.
Боряна протегна ръка и пое пакета. Беше тежък. Пръстите ѝ усещаха отчетливи грапавини под мекия плат.
- Какво е това?
Понечи да го развие, но професорът сложи ръка върху нейната.
- Внимавайте, моля. Изключително ценен е.
- Какво е? – повтори Боряна.
- Фрагмент - лека усмивка играеше върху устните на професор Хамза. – Част от нещо, което може да обърне света с главата надолу.

***

Сумракът се сгъсти достатъчно, за да му осигури прикритието, от което се нуждаеше.
Без да допие чашата с минерална вода, която бе поръчал, стана и излезе на улицата. Премина по моста над Ривър Кам и бавно продължи по Силвър стрийт покрай оградата от ковано желязо. Високите метални пръти бяха заострени на върха и това сякаш бе единственото, за което си струваше да се тревожи – не желаеше да скъса плата на скъпия си костюм.
Кривна встрани и под краката му заскърца ситния пясък на алеята, водеща към градината пред колежа. Хвърли бърз поглед наоколо и се увери, че е сам.
Прехвърли се през оградата без да се затрудни и скочи върху меката зелена морава от другата страна, точно зад една от малкото останали паркирани коли. Избра най-отдалечения край на двора, така че не очакваше да се натъкне на някого, но въпреки това се огледа отново. Всички разпоредители щяха да се въртят около внушителната сграда срещу него заради лекцията по тракийска история, обявена на огромната жълта табела пред входа.
Изправи се и приглади с ръка костюма, въпреки че бе излишно – стоеше му безупречно. Щеше да се слее с тълпата, без да предизвика подозрение.
Оставаше да намери крадеца и да си върне онова, което не му принадлежеше.
Не можеше да си позволи грешки. Нямаше време.

***

Младата жена внимателно разви вързопа. Върху дланта ѝ лежеше плоско парче кафеникава глина с гладка повърхност. Първоначалната му форма може би е била правоъгълник или квадрат, но сега плочата бе разчупена по диагонал, оставяйки непокътнат само един прав ъгъл. От него тръгваха две гладки страни, които свършваха в диагонална назъбена линия, там където плочата бе пречупена. Въпреки оскъдната светлина тя забеляза, че гладката повърхност е изпъстрена с триъгълни чертички под различен наклон, групирани в прави, успоредни редове. В единствения здрав ъгъл, оградена на текст, се виждаше реалистична рисунка на женско лице.
- Глинена плоча с клинопис – каза тихо Боряна.
Професор Хамза кимна и се огледа.
- Само фрагмент.
- Защо ми я давате?
Мъжът отговори без да отделя поглед от тъмнеещата градина пред тях.
- Заради изображението. Исках да го погледнете и да ми кажете дали не сте виждали подобно.
Доктор Казакова вдигна плочката и я приближи до лицето си.
- Ако обичате... – започна професорът.
- А! – възкликна глас зад гърба им. – Ето къде сте се скрили!
Боряна разпозна ентусиазирания глас на професор МасАдамс.
- Скрийте го! – изсъска към нея Абдул, отстъпвайки назад. – Никой не трябва да го вижда!
Равномерните стъпки на високия професор по антична писменост тракаха отчетливо по каменната настилка на терасата. Младата жена загърна глинената плочка в мекия плат и пъргаво я мушна в дамската си чанта, провесена през рамото ѝ. Тежестта вряза ремъка в голата ѝ кожа, но нищо друго не подсказваше какво се намира в нея.
Обърна се и се усмихна широко.
- Моля ви, доктор Казакова – каза МакАдамс, - не ни лишавайте прекалено дълго от прелестната си компания. Вие, все пак, сте в центъра на това блестящо събитие.
Обърна се към Абдул Хамза и продължи:
- Колега, нямам честта да ви познавам, но бих желал да не се налага да ви предизвиквам на дуел за да мога поговоря с очарователната Борайна.
- Боряна – поправи го механично младата жена, хвърляйки поглед към дребния мъж.
- Разбира се, професоре – отвърна той с лека усмивка. – Моля за извинение, домакините са с предимство.
Поклони се леко към Боряна и продължи:
- Ще се навъртам наоколо. Не бих желал да изпусна от поглед толкова важен гост като вас.