автор: VOLTER

Тука има - тука нема –
най-популярния начин за ограбване, след банките!…

Всеки божи ден, точно в десет, като държавни чиновници, на паркинга пристигат два софийски автомобила с играчи.
Главните герои са двама: първият, който небрежно се забавлява с празна чаша от кафе и някакво топче - най-често мургав събрат. Вторият, добре облечен, непременно с вратовръзка и черно куфарче в ръка, вдъхващ доверие, демек, неслучаен човек - той задължително е бял. Останалите 7-8 човека са поддържаща група - според ситуацията изпълняват различни роли: любопитни зрители, активни участници, охрана или най-обикновени биячи…

Някой беше казал: всяко зрелище, щом предизвиква емоция, значи става дума за театър. В тази Комедия дел’Арте, емоциите с лопата да ринеш… Тези момчета всеки ден играят различни роли с обща свръхзадача: да разорят някой алчен глупак! Подобни зрелища, заливат държавата, играят се на път и под път, без антракти…

Участниците имат право на свободна импровизация за всеки конкретен случай, но нямат право на грешки!... Всяка грешка се плаща скъпо!... Всеки трябва перфектно да изпълни своята роля в Театъра на Прехода, където зрители са безброй кибици…
Всяка нова жертва-балък, означава нов начин на взаимоотношение, нови подстъпи за реализиране на целта – как да измъкнат не само това, което има в джоба, но и онова, което няма…
Човекът с вратовръзка, обикновено стои някъде отстрани, незабележим, кротък и небрежно с едно око наблюдава как протича играта… Изключително важен е момента, кога точно трябва да се включи!… Обикновено, това се случва, след като човека с топчето катастрофално започне да губи, а клиента прогресивно да печели… При този емоционален възход, клиента залага все повече, а оня с топчето в убийствена паника прави безсилни опити да се измъкне от капана… Но клиента е категоричен: в хазарта няма място за милост - става дума за пари!…
И точно тогава, в играта плахо пристъпва Човекът с вратовръзка и черно куфарче в ръка…
Следва обрат!...
Зарибеният балък започва да затъва, тогава тихомълком, един по един, уж случайно спрели пътници, се включват останалите от екипа! Второстепенните, но решаващи актьори – едни като зрители, други като участници, къде мълчаливо, къде с реплики, къде с лакът, дават да разбере губещия мераклия за бързи пари, че няма мърдане и щом се е хванал на хорото - трябва да го играе докрай!
Ако евентуално загубилият се усети навреме и започне да мрънка, че са го измамили, и откаже да плаща, тогава бива принуден да подпише документ, че дължи пари, ако има неблагоразумието и това да откаже, следва жестоко пребиване...
И всичко това пред очите на десетки пътуващи и търговци!…
Така, един прекрасен ден, шофьор проигра чужда ИФА пълна със стока за стотици хиляди!… Накрая, не му дадоха и пари за автобус - пуснаха го да се ходи на автостоп – добре, че беше по къси гащи, можеше да му вземат и панталоните…
В тоя живот всичко се плаща!...
Постепенно спиращите пътници на паркинга все повече намаляват и оборота на търговците пада с всеки изминат ден…
Един късен след обяд паркинга е блокиран от полиция – циганчето се шмугна в храстите и заби в гората, Човекът с вратовръзка кръстоса крак върху крак и си поръча бира, охранителите се разхождат по сергиите уж да купят нещо… Двама полицаи хукнаха след циганчето, но се върнаха с празни белезници в ръце…
Накрая шефа на полицията доволен, че е „прочистил“ паркинга, подхвърля:
- Никой не ги кара насила да играят!...Щом са толкоз алчни, това им се полага…
И си заминаха...
Играта продължи…
Какво друго да си помисли човек, освен, че полицията ги закриля…
Накрая, младо момче, чиито родители имат заведение на паркинга, не издържа и насече със сабя мургавия с топчето!...
Вечерта заведението на родителите му е опустошено…
Играчите изчезнаха...
След три дни се появи друг екип, само че местен!
Момчето със сабята е един от охраната…