автор: FluBalu

Сега е тихо! Тихо като в черква,
в която са откраднали камбаната.
Жена и мъж сърдито се зачеркнаха,
наместо да измият с обич раните.
А снощи беше шумно като в кръчма,
и пиха безлюбовно — като грешници.
Ехтеше към небето люта глъчка,
додето си деляха грозно вещите.

Забравено едно детенце плака,
на две ръце и стая разстояние,
но вън, светът блажено спеше в мрака,
привикнал някак с чуждото страдание.

Сега е тихо! Тихо и студено,
но утрото ще влезе топло в стаята.
Раздялата е вече опростена,
детето има обич — и за двамата.

Цвета Иванова