автор: alex_dlr

За хората е нормално да са обичани от раждането си. Още с първото им изреваване в белия свят родителите им се привързват към тях и автоматично се настройват да ги обгрижват и отглеждат.
За хората е нормално и да бъдат искани. Отрано, в младостта си, започват да се гаджосват, да излизат и да правят други нормални неща.
При мен не е така. Мен никой не ме иска и никой не ме обича. Първата причина за това е моето раждане. Майка ми ме е родила с 300 зора и оттогава е решила, че нищо не става от мене. А баща ми се напил от кеф, че има син. В пиянството си решил, че ще е смешно да ме кръсти Грую. Направил го. Лошото станало, като изтрезнял – тогава все още му се струвало смешно.
Като попораснах, излезе, че съм пакостливо дете. Майка ми си гледаше една мъжка игуана, демек игуан, която се казваше Хулио. Кръстила го на големия Иглесиас. Един ден взех, че изкарах Хулио от аквариума и той избяга. Майка ми прерита. Скара ми се и ми каза, че съм прасе. Аз с подсмърчане заекнах: „А-ама ти си ми майка?”, а тя отвърна: „Ти свиня ли ме наричаш?!”
В гимназията имах пъпки и никой не ме искаше. На 18 си изгубих девствеността, ама по случайност. Няма да разказвам тази история, защото е тъжна, а аз съм положителен човек… пък и знам, че никой не иска да слуша моите истории.
Миналата година се занимавах с едно момиче, наречено Мими. Тя обаче си имаше друг. В началото мислех, че е грешно да пожелавам жената на ближния и връзката ни няма да доведе до нищо хубаво, но както винаги гледах от добрата страна – поне нямаше да се чудя дали е с друг, защото знаех, че със сигурност е.
Като приключихме нашата афера, защото разбрах, че нито ме обича, нито ме иска, реших да се пречистя от греховете, като помагам на местния поп. Уж е божи човек, ще ми опрости грешките… а и бях чувал, че бог обича всички и ми беше интересно да разбера какво е чувството да бъдеш обичан.
Няколко дни всичко беше наред, докато не дойде Великден. Попът трябваше да мине с кандилото из църквата, в която щеше да се събере цялото село. Предишния ден ми каза да напълня кандилото, защото било празно. Тогава си мислех, че се пълни с билки и не знаех, че се пълни с олио или зехтин. Отидох в стаята на попа. Знаех, че държи билките си в един стар шкаф. Шкафът обаче беше заключен… нормално! И той не ми помага… на мене никой не ми помага.
Изкъртих го и напълних кандилото с някакви билки, запечатани в ония залапващи се пликчета за доказателства, като на Хорейшио. На другия ден излезе, че това в кандилото са запасите с „трева” на попа. По-весел Великден не сме имали. Въпреки това, попът ме изгони още на следващата сутрин. Аз го попитах дали бог няма да ми прости, защото обича всички, а той ми каза, че бог обича всички… освен мене.
След тази случка се промених. Вече не бях слънчевия и духовит човек, който гледа положително на живота. Затворих се в себе си, в стаята си и в малкия си свят на мрънкане и цифки.
Спомних си за Мими. В момента времето, прекарано с нея, не ми изглеждаше толкова розово. Един ден я заведох у нас. Това щеше да е първата ни нощ заедно, въпреки че се познавахме отскоро. Обаче, каквото и да правехме, нищо не ставаше... Стига. Знаете какво не ставаше. Тя ме попита дали се притеснявам, а аз й отвърнах: „Не. Просто не вдигам на непознати”. Тя ми каза, че съм олигофрен и започна да се смее. Остана при мен за вечерта. Така стана и следващата вечер… Да, наистина стана следващата вечер. И беше хубаво, нежно. И сега това ми липсва.
Всичко ми напомня за Мими. Приятелите ми ме питат: „Знаеш ли кой ще играе Жената чудо в „Батман срещу Супермен”? и аз предполагам: „Мими?”. По телевизията задават въпрос: „Знаете ли коя е най-сексапилната българка днес?” и аз си викам: „Мими?”. Ама не беше тя. Всички ми даваха надежда, че ще я видя и после не ми я показваха.
Мои приятели, които са съпруг и съпруга, ме поканиха на гости. С тях ми е приятно да говоря, защото ме слушат. Понякога дори ми се струва, че е възможно да ме харесват. След засечката, която имах с Мими, Съпруг често постъпваше като всеки верен приятел: като ме види, пита многозначително:
-Кво става?
И аз многозначително му отговарям:
-Нищо.
Разказах им за случката с попа и те ми казаха, че съм много тъп, след като спряха да се смеят. Аз увесих нос, а те се засмяха още по-силно и ми казаха, че се шегуват. Много са гадни…
След това ме попитаха дали няма друга, освен Мими, та толкова съм заскрибуцал за нея. Разказах им за моя близка приятелка на име Сани. Тя, за жалост, ме искаше само за приятел. Все пак една вечер ме покани у тях и си помислих, че може да стане нещо. Пробвах се, но не стана. В смисъл, че тя ме отблъсна, не че не съм го вдигнал. Знам, че сте разочаровани от това, че не съм се изложил, ама не може все да съм ламер.
Съпругата от семейството, на което гостувах, отиде да се занимава с децата, а съпругът ме накара да разкажа по-подробно. Започнах с това как отидох у тях, тя направи кафе и донесе сладки. Поговорихме си малко и тя пусна филм.
-Какъв филм? – попита ме Съпруг.
-За някакво момче, което търси майка си и баща си, които са се разделили и са го оставили в сиропиталище. Обаче те също започват да го търсят и така се събират – обясних накратко.
-Значи те е поканила у тях и е пуснала романтичен филм? – попита ме той и аз отвърнах:
-Да.
Приятелят ми задържа погледа си върху мен с вкаменено изражение. Продължи няколко секунди. След това се изправи, пое към хола и извика:
-Съпруга! – продължи да крачи в коридора. –Съпруга!
Аз тръгнах след него, за да видя защо се държи като малоумник. Разказа на Съпруга какво съм му казал, а тя ме погледна и започна да се смее. Защо? Не знам.
Със съпруг се върнахме в кухнята и продължих разказа си. Стигнах до момента, в който започнах да я масажирам, докато гледаме филма. Той ме прекъсна отново, защото не ме уважава и ме мрази:
-Значи те е поканила у тях, за да гледате романтичен филм и ти е позволила да й правиш масаж през това време… И си си тръгнал?
Не виждах нищо лошо и отвърнах:
-Да.
Той отново ме изгледа с онзи поглед и се изправи с подвикване:
-Съпруга! Съпруга!
Последвах го, чувайки обобщението на разказа ми. Тя пак започна да се смее, а той заяви:
-Сега, ако ми кажеш, че ти си бил седнал на леглото като мене, а тя ти се е облегнала на бедрата, те признавам.
„Колко е прост”, мислех си аз.
-Не – казах. –Тя беше легнала по корем, а аз бях върху нея.
Съпрузите се спогледаха.
-Бил си я яхнал? – попита съпруга.
-Да.
Краткият ми отговор бе последван от бурен смях. Много смешно!
Върнахме се в кухнята и той ме накара да продължа. Завърших с това, че се опитах да я целуна, а тя се дръпна и каза, че иска да сме само приятели и се притеснява. Аз се ядосах и си тръгнах. На вратата тя ме повика да спра и да остана при нея за вечерта, защото улиците са заледени и е опасно да се прибирам в такова време. На мен обаче не ми минават тия. Обърнах се леко, изгледах я темерутски и отвърнах:
-Не искам!
По погледа на Съпруг разбрах, че отново би се запътил към жена си, но тя тъкмо влезе и не му се наложи да става. И тази част от разказа й се стори забавна. Брей, че съм веселяк, а да не знам!
-Накрая Съпруг се изказа:
-Сега, ако ми кажеш, че всичко се е развивало на тъмно…
Тук реших, че съм го спипал.
-Не – прекъснах го с победоносна усмивка. –Беше запалила свещи.
Двамата се спогледаха, но не се засмяха. Изглеждаха разтревожени. Гледаха ме сериозно известно време. Тогава съпруг заговори бавно и спокойно:
-Когато момиче те покани у тях, пусне ти романтичен филм, позволи ти да я яхнеш, за да я масажираш и всичко това се развива на свещи, най-вероятно иска нещо от теб. Дръпнала се е, защото не е искала да я помислиш за лесна и е очаквала да се бориш за нея с търпение и разбиране. В този случай е трябвало да си внимателен, а не тъп! И фактът, че въпреки постъпката ти те е поканила да останеш, показва, че наистина те харесва.
Това звучеше абсолютно нелогично.
-Не е вярно – измучаха аз.
Той въздъхна.
-Остани за вечеря и ще ти обясня – предложи Съпруг.
-Не, мисля да си ходя – отвърнах аз. –Знам, че хората не ме харесват и не обичат да оставам при тях повече от 7 минути.
-Не, остани – сряза ме Съпруга. –А и бързаш да си ходиш, защото не знаеш какво има за вечеря.
-Какво има? – попитах.
-Не казвам – ухили се хитро Съпруга. –Опитай се да познаеш!
Отговорих първото, което ми дойде на акъла:
-Мими?
-Не – отвърна тя, сякаш говори на умствено изостанало дете. –Мусака.
Бях разочарован, но не изгубих ентусиазъм. И мусаката ме устройва.
В крайна сметка разбрах, че трябва да си намеря работа, защото от време на време трябва да се храня, за да оцелявам. А и щях да имам занимание, което да ме дръпне от мислите за Мими и Сани. Намерих фирма, която не изглеждаше претенциозна, и взех, че си пратих документите. Те ми се обадиха и реших, че може би искат ме вземат. Уви, те само искали да видят защо човек с такова CV иска да работи при тях и да се посмеят на отговора.
-Значи се казвате Грую? – попита ме шефът на фирмата.
-Да.
-Каква е историята на това… интересно име?
-Баща ми се напил и му се сторило смешно да има човек, който се казва Грую.
Шефът се опита да сдържи смеха си.
-Погледнахме документите Ви и се запитахме защо искате да работите в нашата фирма…
-Защото ми трябва работа.
-Но образованието Ви не е за нашите стандарти.
-Така е, но реших, че ще ме вземете, а и имам диплома от…
-И какво е значението на тази диплома?
-Показва, че не съм съвсем безполезен.
Мъжът ме изгледа намръщено. Май си мислеше, че се ебавам. Много е прост. Обаче продължи да ме гледа и чак започна да почервенява. Попита ме ядосано:
-Почервенявам, нали?
-Да, но не се притеснявайте – червеното Ви отива.
Той се изправи и се озъби.
-Ти подиграваш ли ми се, бе?!
-Не, само се подмазвам, защото искам да ме наемете.
-И защо да те наемам?
-Ми… защото съм безработен…
Той съвсем откачи и започна да крещи:
-Вън! Махай се!
Аз се изправих и тръгнах към вратата, а той продължи да вика:
-Никой няма да иска да работи с идиот като теб! Никой няма да те иска! Никой!
„Тоя наистина е прост”, казах си аз, „Мисли си, че ме е изненадал”.
Мен наистина никой не ме иска и не ме обича. Понякога се чудя защо. Чудя се и какво не ми харесва дипломата тоя шеф на цех за безалкохолни. Малко ли му е диплома от Кеймбридж? А да. Забравих да ви разкажа една част по-маловажна част от историята. Майка ми се разведе с баща ми, когато бях малък, и се ожени за секретаря на посланика в Англия. Живеем в Лондон и имаме хубав апартамент, както и много пари. Обаче трябваше да се махна и причината отново бе жена. Даже две. Дъщерята на посланика, която е успешна гимнастичка, постоянно иска да правим секс. Сексът е добър, но не иска да говорим. Иска само секс. Това означава, че не ме уважава и не цени моята личност.
Другата е някаква пра-внучка на кралицата. Отгледана е от семейство, което спазва строги аристократични традиции. Тя казва, че ме обича и че семейството й е съгласно да се омъжи за мен, обаче трябва да изчакаме до сватбата, за да правим секс. И наистина – опитвал съм да я прикоткам, ама тя все се дърпа. Затова се отказах от годежа – не ми трябва жена, която не ме намира за привлекателен.
Така избягах и се върнах в България. Отидох на село, при баба и дядо. Те само ми се карат, че съм напуснал Англия и това ме дразни. Да, всяка сутрин се будя с мекици, мед и какао, но омръзва да ти повтарят, че си постъпил глупаво и че си много объркан. Знам, че като ми се карат така, просто показват, че и те не ме искат при тях, но аз съм нахален и оставам. Скоро обаче и тях ще напусна, защото все ми повтарят, че лошите неща и лошият късмет са само в главата ми и сам съм си виновен за несгодите. Да, знам, че и вие си мислите, че сам си преча, че всичко лошо, което ми се е случило, го има само в главата ми и сам преча на себе си. Мхм… вие все едно не го правите…