автор: tzvetcomarinov

С нарастване важността и сериозността в разговора, изненадите може да се намесят и провалят неговата ефективност. Затова капитанът избра решение на което не беше привърженик. Белезниците върху китките на ръцете създават по-лошо настроение, отколкото самовъзхитата от гладко рендосана дъска. Миладинов беше чувал в залите на съда убийствено скучни тиради
срещу употребата и въздържане от помощни средства. Много думи се изливаха върху катедрата пред съдебния състав, за логичност или против нея, а иначе това зависеше от предварително взетия хонорар. В по-млади години като начинаещ следовател, това празнодумие го дразнеше до трудна поносимост. С натрупването на опит, стараеше се вече да го заобикаля и почти успяваше. В ситуацията и желязото избра вярното решение. Да е на позиция и подкрепи само едната страна. Защото далновидно прецени. И двете ще се постараят да забравят колкото може по-скоро неговото присъствие.
Опитът и директните впечатления винаги струват повече отколкото цял куп събрани веществени доказателства. Колко тежки престъпления със симптоми за професионализъм са извършени от притиснати да го извършат лица, криминалистиката мълчи. Проявява и дяволски мързел да води някаква статистика по тоя казус, а винаги е заслужавал подобаващо внимание. Ето и сега, пак той е начертал съдбата на младежът от предната седалка.
Един юмрук в мутрата, винаги спестява търсенето и намирането на цяла редица от доказателства, а дърдорковците ще ви говорят против това цял час. Без да са способни да ви убедят нито в едното нито за другото.
-Идеални убийства няма, мой човек, а калпави следователи природата е наспорила дори в излишък. Капитан Миладинов разсъждаваше на глас, но повече за себе си. Защото не вярваше да има полза от това за другия. Ти не си разчитал на такова и съм готов да се подпиша под твърдението. Иска се пипе да го измислиш, а нямаш такова. Личи. Доверил си всичко на истинктът, както е при животните. Какво си каза в нагласата и желанието да изпълниш. Златни ръце имам, факт. Въображението ми е на ниво и какво още. Готово, измислих идеалното престъпление, а то без да ме пита, взе и се насади при баналните. Добрият ловец винаги ще натисне спусъка в най-подходящия момент. Забрави ли го?
-За такъв ли се мислиш?
Така става винаги, когато самочувствието при някого прелее, не избира посоката в която да го направи.
-Не знам.
Достатъчно е, другият нека приема казаното както си желае. За спецът по борба с организираната престъпност не е това сред важните отговори, но може да направи такова допълнение.
-Взел съм те на мушка и ще отстрелям успешно. Уверен съм.
-Опитай, но те предупреждавам. Не знаеш с кого си имаш работа.
При много други ситуации, капитан Миладинов не би се лишил от удоволствието да научи подробности. За съжаление, не разполагаше с излишно време, както беше с оня приятел от гаража. Дето се отзоваха чак в гората, да си побъбрят за цяла редица от все полезни неща. Бързата процедура е най-ефикасна за момента и настоява да е с предимство.
-Защо ликвидира Карата?
Конкретните въпроси подсказват винаги, че си падат и по ясните отговори.
-Хей, я стига с глупостите. Нали вече те предупредих.
Разбра ли капитан Миладинов, какъв ти е проблема сега. Не желаеш да се съобразяваш с предупрежденията на разпитвания. Тоя ако не е кръгъл глупак, за която роля толкова упорито кандидатства, трябва здравата да се е презаредил с поведение от американските екшъни на Холивуд.
-Не разбирам - призна спецът по борба с организираната престъпност.
Извади съвсем бавно и показно смартфона от джоба си. Постави го така на таблото, че да не убегне от погледа на другия.
-Всеки тинейджър може да не поглежда уроците си в училище, но смята познаването на тия джаджи като смисъл на живота си. Така, че ще спестя думите си около нейното предназначение и възможности.
Барманът ококори така очи, сякаш видя пред себе си наметалото на смъртта. Трябва кутийката да му приличаше на клуп от провиснало въже или дуло от насочено оръжие. Което в следващия момент ще избълва болка за която и времето може да не стигне да я усети както трябва. А популярната вещ се държеше и към двамата в колата еднакво, скромна и безразлична. Готова да се приюти към всеки джоб от мъжкото облекло.
-Хайде сега, захващай с думите. И нека са от игла до конец. Защото опиташ ли да го скъсаш, тогава иглата ще ти се забие в най-непоносимото на болки място. Стига съм те предупреждавал и подканял, време е да започваш.
Опитният спец в борбата с организираната престъпност изразяваше външно нетърпение в разговора, но в същност прекрасно знаеше. Трудните истини не излизат с лекота.
-Ще обърна и насоча камерата към твоето лице, преди да поискам каквито и да е отговори. Нека види и чуе твоя сегашен работодател с кого си има работа. Надявам се да му бъде интересно.
Калпавите балони са толкова еднакви. Пукат се и от най-малкото трънче.
-Не съм виновен - изпъшка без капка преструвка барманът.
Така е. Всички пътища за измъкване са удобни. Стига да няма поставени бариери по тях.
-Вината се оценява в съда, мой човек,но ако продължаваш да се правиш на интересен, повярвай. Ще те оставя в ръцете на едни малко по-други съдии. Дето решават съдбата и живота на обвиняемия и не изслушват никакви пледоарии от прокурори или адвокати. Защото изпитват почти еднакво неуважение. Едните ги притесняват с разни членове и алинеи, а другите им харчат от парите.
Оставалият зад гърба си толкова разкрити престъпления капитан, нито веднъж не беше опитвал да работи върху най-баналния казус. Защо има толкова тичане, събиране на улики и веществени доказателства, проверяване и съпоставяне на факти. Когато накрая всичко може да се събере и само в една минута истина.

Цветко Маринов