автор: dido080

Сетих се за шапкатите от вестник...
И реших да седна и да стъкмя две три изречения
-
.... прегърнал дървото. Заради обилното слънце шапката треперела. Страницата от вестник заприличала на онези прежълтели свои предшественички, на онези доволни от положението си листа, които бай Либен слагал едно върху друго. Дали направо върху пода или върху някое трикрако столче, не се знае със сигурност, но се знае че шапките от вестник много се търсели, особенно когато прогнозите за времето казвали: отново ще вали.
Странно, нали, как една шапка от вестник може така да бъде поругана -т.е. надяната, когато един от най-големите и врагове - водата, идвала. Погледнете шапките от вестник след дъжд и ще разберете, че те тогава са изгубили своята невинност. Та кокто си вървял, изведнъж прегърнал дървото /онова дърво/...
Шапката, направена от вестник, станала невидима.
О.Н. подминал бай Либен, без да му обърне никакво внимание. Да, защото знаел, че „онова неговото“ е ритуал, чрез който се проси дъжд. "Онова неговото" т.е. позите които учудвали. Той понякога протягал ръце напред; държал пръстите на еднакво разстояние помежду им. Проси ли се, моли ли се, все тая, мислел си О.Н. Затова само кимъл с глава. Уважавал шапката от времето, когато все още не можел да нарисува такава. Когато върху страницата от вестник подсушавал четките си, разписвал моливите.
Речено сторено: Събрал вестниците от пода, избърсал мокрият прозорец.
- Не може така, казъл бай Либен. Аз ходя от сукак на сукак да търся матриал, а вий тука идете да ми напакостите.
- Никой не е дошъл с лоши помисли. Аз съм готов даже да платя за матриала, който ми трябва. Шапки ще правя- армаган и половина, отвърнал О.Л.
- Правете, струвайте, мислете, но не искайте от мен да издам тайната на занаята си...
- Аз бай Либене, когато вашите шапки ги спасявах от беда, вие си стояхте, без да ми кажете и едно благодаря.
- И от други хора съм го чувал туй нещо, ама мога ли аз да следя бройката на дъждовете, мога ли? За тези, които не щат шапки има чъдъри.


О. Л. взел няколко листа, дали от пода или от някое трикрако столче, не се знае, и започнал да свива шапки. А облаците слизали все по-ниско и по-ниско.