автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от босненски)

Гледам те. Ти си красива в своята рокля.
А аз обичам циганската съдба проклета.
С песни в душата и с черга в света
последната торба на живота плета.

Моят цвят на лицето е кална пътека.
Извезва мрежата конец по конец.
За своето ужилване в капан душата чака,
всяка втора тъга е горчив залог.

Ти си по-сияйна от райската градина.
Ясна си като слънцето в Кевсерски води.
Красива си като цветчето, което пищно пада
под първата любов, от която син ще роди.

Затова те моля, не се трови с мен!
Не търси живот от извор, който съхне!
Аз съм все по-близо до гроба черен,
а ти си Зората, която сутрин грее.

Само моята дума остана в мене.
Целият ми живот към едно сърце пое.
Докато другите само пият и живеят,
своята съдба горчиво прегръщам аз.

Перла сияйна, мерджана* кротка,
моята последна младост крещи:
Любима моя, обичам те крепко!
Аз не съм за теб, вече съм прецъфтял!...

*мерджана – билка на дълголетие