автор: malovo3

Тази моя приятелка наистина се казваше Рада. Но всички мои приятели, който се обръщаха към нея с името Радка не получаваха нейното одобрение.
Рада много държеше, когато се обръщаха към нея, да бъде със старото и красиво българско име Рада.
Освен с красивото си име Рада будеше и нескрит интерес у моите приятели с какво точно се занимава, Когато в компанията станеше въпрос за заниманията на всеки от нас Рада с усмивка и игриви пламъчета в очите обясняваше в какво се състои нейната работа
– Аз се старая да направя хората щастливи. Те идват при мен, когато са оставили поне за малко ежедневните грижи и домашните проблеми. Има дни, когато желаещите да получат щастие са доста, образува се опашка. Но има и дни, когато те се броят на пръстите на едната ръка. Спектърът на хората, които идват ори мен е доста широк. Идват млади, стари, женени, разведени, неомъжени - да наистина идват и жени. Чувствам се, като героя на Джани Родари: "– Бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички!".
Повечето от хората, който съм направила щастливи се връщат и ми носят малки подаръци. А някой от тях ми оставят от придобитото щастие. Но в живота е така, че не можеш да направиш всички щастливи. Те идват пак с надеждата този път да се докоснат до щастието. Не се сърдим един на друг. Старая се винаги да бъда мила и усмихната, с мисълта, че този път наистина ще си тръгнат щастливи.
– Но за Бога с какво точно се занимаваш? – Недвусмислено попита човек от компанията.
– Работя в ТОТО-пункт...