автор: jel

(история за деца и възрастни в рими)

Живеел някога човек...
Мъдростта той търсил и обичал.
От четенето силно се увличал
И много вярвал той във Бог.

И той почитал ритуала.
Обрязан бил и във морала
животът му държал да бъде строг.

А дякона кога убили...
На име Стефан - там бил той.
И камъни, като порой,
хората светеца били...

Да, фарисеин бил по дух.
Християни гонел и убивал,
и хули злобни той изливал,
и не спирал се до тук...

Дори по чуждите страни
тръгнал Савел да убива.
И дишайки заплаха дива,
потеглил към Дамаск в зори.

В пустинята по пладне, светлина
спуснала се от небето,
ослепила в миг лицето,
Тъй ярка, силна била тя.

И паднал Савел от седлото.
Безпомощен и се боял.
Пред него Сам Исус стоял,
и фарисеят в миг се разтреперил.

Защо ме гониш, Савле, ти!
Да риташ трудно е срещу остен.
Отдавна си избран от мен,
Моята правда да разнасяш.

И Савел мигом проговорил:
- Какво аз мога да направя?
И от земята взел да се изправя.
- Господи, кажи ми, Кой си Ти?!

- Сега ще ослепееш в миг,
за да прогледнеш във сърцето.
Светлина да пръскаш там, където
езичниците тънат в тъмнина.

Това казал му Исус.
Подпиран от ръце на двама,
и плачели на неговата драма.
Тъй влязъл Савел във Дамаск.

И три дни не ял, не пил.
От Господа той прошка просил.
И Господ, Господ му простил.
Изпратил той Анания във тази къща.

И той положил двете си ръце
на него. Рекъл му тогава:
- Брате Савле, Господ изцелява.
Господ ме изпрати тук!

Бог иска да прогледнеш ти.
Да се изпълниш с Духа Святи.
Иначе, хора сме, сакати.
Не в обряда. Истината е в Христа!

И паднали две люспи на часа.
И Савел на часа прогледнал.
И към Господа погледнал.
И поучавал хората в това.

И ново име скоро взел.
Наричали го с римско име - Павел.
За да забравят нявга що е правел,
когато бил е в тъмнина.

И таз история привършвам тук.
Насилието Господ не обича.
И в дреха бяла ни облича,
щом сърце смирено види в нас.




Забележка:  (Много бих се радвал,ако някой може да направи илюстрации на тази проектокнижка. Желая да си сътрудничим.)