автор: jel

Живяло в схлупена къщурка едно многодетно семейство.
Майката починала рано и тежеста на изхранването на децата паднала върху бащата. Затова той нареждал на най-големите от децата какво да се прави.
Те от своя страна нареждали на по-малките какво трябва да се прави.
А те - на още по-малките от тях, докато се стигнело до изпълнителите.
Те били малки и се нуждаели от много храна, но техните батковци ги изпреварвали и не им оставяли от кашицата.
Веднъж голямата челяд седнала на масата, но се разбрало, че в този ден нямало хляб.
Бащата казал:
- Няма хляб.
Най-големите деца повторили:
- Няма хляб!
После по-малките повторили:
- Няма хляб! - и затропали с вилиците по масата
Тогава най-малкото дете - Боряна - станало тихо и се запътило към кухнята, дето били нощвите.
Притворило вратата да не чува шума на другите и се захванало с работа.
Омесило хлябовете, запалило фурната, защото нямало кой да и помогне - нейните братчета били ангажирани с тропане по масата и скандиране "Няма хляб!" и "Искаме хляб!"
Докато опалвала фурната Боряна се опушила от саждите и лицето й станало черно и смешно.
Но хлябът бил готов - бял, със златиста коричка, ухаел апетитно.
Когато Боряна се показала на вратата, нейните братчета на масата започнали да й се смеят.
- Вижте, черна е като циганка! - подхвърлило едно от децата.
- Грозна е, като маймуна! - добавило друго и я посочило с пръст.
Децата прихнали да се смеят.
Болка стегнала сърцето на малкото момиче. То държало в ръцете си хляб, а те му се присмивали.
И сълза се плъзнала по осажденото лице.
Тогава се обадил бащата:
- Млъкнете, неблагодарници! Вие се пресмивате на това черно лице, но то ви направи хляб. И вие - големите, и по-малките не само, че не й помогнахте, но сега й се присмивате. Но това, черното лице на Боряна, е най-красивото между вас. Това е лицето на труда.