Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | В страната на пропуснатите влакове
надеждата е спряла на закрита гара. И след като надеждата я няма,
свободен си от всякакво очакване.
Надеждата е преоблечена илюзия,
непостоянната сестра на вярата.
Отсъствието на надежда
пространства неизследвани отваря.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 63893 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"За надеждата" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: За надеждата от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 11.06.2017 @ 19:03:58 (Профил | Изпрати бележка) | Надеждата, вярата и любовта - трите уродливи мойри, които заплитат болка и страх в нищожността на студенокръвните ни мисли... Орисници на мъртвородени... |
Re: За надеждата от kameja на 11.06.2017 @ 19:13:29 (Профил | Изпрати бележка) | Прочетох в една книга, мисля, че е от Норбеков, защо надеждата умирала последна. Това било, защото умрели всички, които само се надявали нещо да се промени и нищо не направили. Тези три мойри са човешки понятия, често изпълнени с гняв и самосъжаление, виж истинската вяра, не като средство за постигане на цели, а вярата, която планини повдига, е нещо друго. |
]
Re: За надеждата от Bukvist (ventura@dir.bg) на 12.12.2015 @ 13:15:41 (Профил | Изпрати бележка) | Замисля гледната ти точка за надеждата. Надеждата носи безнадежност, май. |
Re: За надеждата от kameja на 12.12.2015 @ 19:46:54 (Профил | Изпрати бележка) | В една от книгите на Норбеков прочетох, че надеждата умира последна защото всички били вече умрели докато чакали да се осъществят надеждите им. Хареса ми стихотворението ти за есенния бал. Поздрави! |
]
Re: За надеждата от Marta на 12.12.2015 @ 14:40:05 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Непостоянната сестра на вярата...Плаха е надеждата, често срамежлива като невидимото дете на Туве Янсон...не се вижда, но е там
а искам Вярата да е такава силна, постоянна и непоклатима |
Re: За надеждата от kameja на 12.12.2015 @ 19:58:49 (Профил | Изпрати бележка) | Обичам приказките на Туве ЯнсонЯнсон. Да, когато Вярата е непоклатима, чудесата се случват. Надеждата е може би предвестник на вярата, но е изпълнена със съмнения. Благодаря ти за коментара! |
]
Re: За надеждата от Caniko на 12.12.2015 @ 21:22:38 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Много песимистично звучи. Липсата на надежда е отказ от живот.
Трябва да открием тази гара и да си върнем надеждата, да възкресим вярата.
Трябва, трябва ...
Това стихотворение поражда размисли в посока, че е време да се вземем в ръце. |
Re: За надеждата от kameja на 12.12.2015 @ 23:00:02 (Профил | Изпрати бележка) | Мисълта да се вземем в ръце е оптимистична, нали? "Когато всички пътища бъдат изгубени, остава само Пътят." |
]
Re: За надеждата от mariq-desislava на 13.12.2015 @ 16:19:32 (Профил | Изпрати бележка) | Дегизирана надежда - страшничко звучи. На мен все ми се струва, че няма ли надежда, няма и живот, но аз съм си изначално наивна.:) |
Re: За надеждата от kameja на 13.12.2015 @ 18:50:42 (Профил | Изпрати бележка) | Тя не изчезва никога завинаги, няма страшно! |
] | |