Тя знае как да съблече мрака
и зад черни очила с хладна безучастност
да разплиска нехайна предизвикателност.
С устни безмълвно да изпие шепота
и с дъх да взриви тишината.
Нежна и сдържана
със самоуверена безгрижност
знае как да склони изящно загадъчността си,
та да удави в бездънието на океанските води.
С ръце по-изящни от студенина на мрамор
да покори с ледено очарование.
Прелестта й бе свойствена,
но близо до нея невидима паяжина
вещаеше възвишено предопределение
и душата й се изплъзваше с неясен знак.
Можеше само да бъде предъвквана,
но никога прочетена.