автор: marisiema

Мой живот, не ми махай небрежно за сбогом,
не отминавай край мен като повей.
Още нося сърце непокорно и волно.
Ненаситна, все още горя и живея.

Вървя упорито под небесния покрив.
Всяка улица пази горещия спомен.
Страдах, щастлива работих покорно.
Често със сълзи замята ни мокрех.

Срещах и подлост, и грижи, и радост,
и се вграждах в основите здрави, сурови,
и ме брулеше ядно студеният вятър,
и преглъщах жестоки беди и неволи.

Не успя да ме сринеш, животе неверен!
Не угасна, не срина и моята вяра.
Пазя ревностно своя дух жив, свободен -
знам за какво съм дошла на земята.