автор: Mitko19

Не скитам нощем, но така се случи -
замислен крачех късно вечерта.
Видях, внезапно щом ме стресна куче,
пред себе си внушителна Луна.

Като тава за баница голяма
и не със жълт, с оранжев цвят почти.
Такава беше за минута само,
а после нейде вдън земя се скри.

Дори не цяла бе, а половина,
но близка и с отчетливи черти.
Морета, океани и падини
ме канеха: - С ръка ни докосни!

Не ги докоснах, даже не опитах,
но споменът остава в мен до днес.
Бе Месецът огромен резен диня,
потъващ в позлатеното небе.