В мрака на стаята светят двата ми монитора
Единствено, кадър в някакъв черно бял филм на Чаплин.....
на десктопите като икони
Джеймс Браун и Рей Чарлз
Черно бели снимки от когато музиката си я биваше
Навън е студено, мрачно и вали като из ведро
Сгушено намръщен ноемврийски ден
Който е виснал от покрива игриво
Студено му е и чука по прозореца ми.....
Аз го дразня с много фънк,
Който към края на петъчния следобед,
Когато деня се плъзга към здрача
Усилвам звучно правопропорционално.....
Правя каквото мога
Да спра да мисля, колко чудесна е планетата
Но съм просто мъж
И съм ужасно
Самотен
Танцуваме в мрака на стаята
Само аз със себе си
Див фънк.........
И душата ми съвсем тихо, без да я чуя
Крещи
Мамка му как ми се танцува с нея,
А не с тоя
Самотен пеперуд........
1885. По мотиви от жестокото парче на James Brown – Blues and Pants