Пристигнах развълнувана на село,
обхваната от спомени добри.
Исках да го видя същото, което
пази детските ми, най-красиви дни.
Но не би! Срещнаха ме като чужда
различни, нови, непознатите очи.
По небето с обич слънцето се втурва,
но за мен студена светлина струи.
Красивото небе, и ласкаво, и нежно,
ме обгръща сякаш с призрачна мъгла.
Като че светът ме е загърбил вече.
Свива се и стене изморената душа.
Отново исках в шепа вярата да грабна
от моите любими, родните места.
Но си тръгвам притаена, още по- печална,
притисната от хладната и сива тишина.
Оглеждам с поглед спирката и стълба.
Прочитам некролозите с притихнало сърце.
От тях ме гледат родните очи. Преглъщам.
Отмаляват тъжните ми, тръпнещи ръце.