автор: mrsorrow

Случва ми се от време на време да ме попита някой : "Не се ли уморяваш да живееш във фантазиите? Не те ли притеснява, че никой не те познава като същност, не може да види истинското ти Аз?" Тогава се замислям, че тези хора имат право, след като ме питат подобно нещо. Макар този мой свят на измишльотини и фантазии да е много по-приятен и магичен от скучната реалност, бях длъжен да отговоря някак си на тези скучновати и обикновени питания.
И винаги, когато някой ми зададе такъв въпрос, отговарям по един и същ начин : "Много ми се иска да бъда себе си. Да разголвам душата си от искреност. Често опитвам да бягам по-близо до реалността. Но ха да покажа истинското си Аз и се появява някой нов вълшебен залез, обсипан с магията на нечии влюбени очи; ха да споделя нещо съкровено - пристига мигом черният, мрачен и въпреки това докосващ стих или мелодия в ума ми; ха да кажа нещо честно, ама точно както е било и хоп, в главата ми изплуват куп неописуеми образи и докато се чудя как да разкажа за тях, то се появява ту някоя графика, ту някоя рисунка...
И така, реалността се оказа трудна за достигане или пък не съвсем?! Осъзнах нещо много важно. Понякога, за да опознаеш и видиш истинската същност на един човек - разходи се сред фантазиите и мечтите му, опитай се да ги уловиш, да усетиш тяхното пулсиране; както и че за да опознаеш един мечтател ти стига само да видиш собственото си отражение в една от неговите фантазии.