На Алекси, моят син - най-добрия математик, който знае как се измерва любовта!
Обичам те безкрайност плюс едно,
плюс сто и десет или сто и двайсет.
Измерването лесно е, дано,
и аз успея толкова да стигна!
Че моето е лунния простор,
преливаща във себе си вселена.
Присвива се, отпуска се нон-стоп
и те обичам.Мога просто да обичам!
Но зная точно колко, вече знам!
Ти - моят син измери любовта си.
Събрал си цялата безкрайност плюс едно,
плюс сто и десет, още двайсет...
И зная - повече не би могло,
и не е нужно - ти си след Безкрая.
Обичам те безкрайност плюс едно,
плюс всеки пулс, плюс още двайсет...