автор: marisiema

Над Европа вали -
и небето е в траур.
Рони тъжни сълзи
над човешката драма.

Заличава следи,
тихо кървите мие.
Но тъгата тежи
във сърцата, в очите.

Птици жални мълчат
след погрома безумен.
Сена влачи води
и молитви за помен.

Друг е вече Париж.
Уж денят му се връща,
но лицето му виж -
сиво, болно, намръщено.

Заживяхме във стрес,
сякаш злото ни дебне.
Брюксел стана горещ
с дупка страшна в сърцето.

Парламентът си спи
във разкоша завиден.
Трупа грешки, вини -
плащат хора невинни.