автор: marisiema

Запомни ме усмихната, волна, добра,
със изпръхнали устни горещи,
със очи навлажнени, като дива сърна
и със топлите длани до тебе.

Като суха земя, зажадняла за дъжд,
дето капчици влага жадува -
ти си този порой, който в миг, изведнъж
се излива над мен и лудува.

Запомни как излизам на стръмния бряг
мокра, слънчева,със коси разпилени,
с млади, стройни нозе, като буйна коза
как по пясъка тичам със песен.

Запомни ме във утрини хладни до теб
как се топля до твоето тяло,
как отварям очи и посрещам деня.
Знам, за мен това слънце изгрява.

Запомни, че единствен си бил на света,
който трайно в сърцето ми пърха.
Как край тебе и в мене бушува кръвта,
как гласът ти ме гали, разтърсва.

Запомни колко нежно над рожбите бдим,
замечтани, любящи и топли.
Колко често със теб часовете броим,
щом при нас те отново ще дойдат.

Запомни тези нощи и нашите дни,
пълни с обич, горещи и нежни.
И тогава спокойни натам ще вървим,
дето чакат ни дните неземни...