автор: FluBalu

Имам вятър в косите от чорлави приказки
и си гоня мечтите през девет баира.
Все си губя торбата с вълшебните трикове,
а умът ми отказва до днес да увира.

И без бели коне ме очакват пределите,
да препусна през тях непокорно и диво.
А когато до шия ме стегнат дантелите,
си развързвам езика с парлива коприва.

И защото светът по природа е пещерен,
а дивачката в мен не обича корсети,
си разголвам душата в тавана на вещици
и напук се закичвам с най-синьото цвете.

И препускам в небето съвсем като лудите,
с разпиляна от вятър ликуваща грива.
А дордето светът още чака си чудото,
се събуждам и знам, че съм истински жива.

Цвета Иванова