автор: Albatros

Неделя е – и градският площад
все още съхне от дъждеца снощи.
И орда псета като на парад
изпъват край фонтана живи мощи.

Айшето със метлата се върти
и чуди се отде да я начене.
А аз – забил под пейката пети,
ѝ казвам: – Почвай да метеш от мене!

На колелото с лонда-две сафрид
край нас ще се развика матрапазът.
И две-три курви с кофти външен вид
от бара на хотела ще излязат.

На спирката един свидлив бакшиш
ще си брои спестените бакшиши.
И ще набучват дюнера на шиш
в дюкянчето албанците Бериши.

Ще мине сетне градското ченге –
да спре със тая ранна суматоха.
А аз ще чакам в „АBV.BG”
писмо от теб във някоя епоха.

И – ако Варна ти се струва Ад,
защо поне не бъде Ад за двама?
Неделя е – и градският площад
е много пуст, когато теб те няма.