автор: dbutanski

Веят бури, веят хали,
веят спомени по теб
и едва сега разбрали, -
заповѝ ни душен креп...

А пластяхме много думи -
все излишни, без цена
и огъвахме по друми
изранени колена.

Грешни мисли в теб пълзяха -
разпростираха беди
и душата ти виняха
за несбъднати мечти.

Дни и нощи, в скръб стаени,
затаяваха дъха
и в сърцето ти, споени, -
плачеха в срама, греха...