автор: daro

Като тропическа река деня ти изтече
и на сухо преглътна безмълвния дом.
Изтривалката е с подгънато ъгълче черга...
сякаш някой е влизал
като топлия вятър, венозно
и заспивал на твоя килим.

Ти си люлееща се къща по палуба на лодка.

Припомняш си светлите пръсти,
черната музика,
бамбуковия стол,
пролазващата по кожата ти тръпка,
бялата усмивка на робството,
бандонеона...

и сякаш от него зависи светът.

Лелеещите мисли по сънния праг
на сърцето ти казват –
продължи...