автор: Antioh

Виждал ли си как рано
Докато още всички спят в топлите си легла
Мъглата се плъзга по кожата на Марица.....а
Реката съска от кеф.......и сънено, изтяга се в по-удобна поза.....
А небето още е покрито със звезди....които се смеят звънливо
Виждал ли си как идва слънчо между камъните на Небет тепе
И как утрото цъфти в оранжево
А птичите песни се пускат по сгушените стрехи из стария град
Лъчите как се блъскат из камъните......
Стъпките, които отекват в калдъръма.....
И скалата зад която се ражда сянка.......


Виждал ли си пълнолунието което винаги
Винаги е на нашата улица.....
Винаги в нашата махала
И луната застава все по един и същ начин
И хвърля светлината си.......
И ако застана там, тя е точно над мен........
Огромна, огнена, на ръка разстояние....

Виждал ли си огнена топка
Която те прави смел, безумно смел........
И дълго в небето остават следи от кометата.....
А душата ти е тотално преобърната и добра.....
От разгорените въглени

Усмивка, която идва спонтанно и озарява вечния мрак и студ на душата
Радост в пустинята, която идва от вътре и потича вода и се ражда звук....
Виждам същия бяс в очите и, същата капка премерена лудост.....
И потъвам в уникалността и, която поглъща с очи
Тя е.....
Тя е......
Когато небето е отворено и си усмихнат......и ти се струва, че всеки миг
Е напълно възможно цялото щастие да се излее върху теб......
Да бе майна, точно като дъжд дето свири
Джаз по тия керемидени клавиши на покривите.......
И го чакаш тоя дъжд от дете...