автор: marisiema

Пред тебе съм стихнала, Дяконе,
и гледам в очите ти, сините.
Сега неподвижни, но някога
са хвърляли в ужас вразите ни.

Какви ли мечти са се раждали
в сърцето ти буйно, изстрадало?
Каква ли страна е изграждала
прекрасната твоя фантазия?

Ела да ни видиш, Апостоле,
каква сме "пресвята" република.
Кому завеща ти народа си?
След тебе продажници никнаха.

Къде свободата ни спъна се?
В Балкана дървета посърнаха.
Планинските къдрави склонове
без твоите стъпки замлъкнаха.

"Признателни" твои наследници
не знаят къде са ти костите.
Разнасят лика ти на празници,
а после - крадат и заробват ни.

В заблуда ли расна, Апостоле,
за нас да умреш млад и силен?
Та теб те предадоха своите!
Дори вечен дом не можа да си имаш!...

А днес, недолюбен Апостоле,
навярно проклинаш отчаяно,
че зли мафиоти разхождат се
в твоята "чиста и свята" България?!...