Там, в ъгъла, където мечтите са прах,
никой не чисти.
Идват надежди, тихо, със страх -
смазани мисли.
Прахът се натрупва, става на куп.
Отдолу мечтите
бавно угасват, родени на пук.
Гаснат, горките.
Метлата отсреща, съвсем оредяла,
ненужна е вече.
Прахът преде родопско одеяло,
покровът им вечен.
Метлите отдавна са тук експонат.
Животът музей е.
Кой ще ти чисти - така, на инат?
Мечтите - вятър ги вее.