автор: Antioh

Има нещо в смеха и...
Като нападал сняг по Витоша и
Слънце в оранжево рано сутрин.....
Което се разхожда по улицата
И отблясква в прозорците съскащо....
Нещо в движението на тялото и
Изтъкано от магия
Като вълна, която те залива
Очи в очи....... и се давиш в погледа....
Жена, направена от сън, която те преследва........
И иска да пръсне главата ти
От самота в
Нежно умиращи надежди......

Порасналите са намерили спокойствие
Птичия полет е започнал
Разпервам ръце
Пропадайки
В дупката
В себе си

Пак няма нищо истинско в космоса
Очите ти не са падащи звезди
А загасените в камината въглени....
Аз съм твърде обикновен хулиганен глупак
Свирещ на барабани


Пазя баланса във вселената
За сметка на този в душата
Си, отивам в пустинята за да олекна......

Ех брат, цъфнал си самотно
Като пеперуда
На фона на мекия залез
И празнотата, която лъха в оранжево от безразличието на
Вселената към болката ти те прави
Наистина да изглеждаш
Жестоко
Смешен.......
Докато бавно късат крилете ти.....