автор: Onix

Сага за Груйо, част 2

Вече година
как се измина
Груйчо расте и полек’
Спи и си хапва
той по часовник –
ще става човек.

Ето че празник
зададе се важен –
първото му рождество.
Затюхка се майка му
как да направи
туй тържество.

Баща му само
най-аресà му
че няма да прави софрù.
Той викна акраните
и в кръчмата стара
с тях се запù.

В дома на Груйчо
женска компания
сал се събра.
Една донесе
пита и баница,
друга – яйца.

Груйчо курдисан
с везана ризка
в коша седи.
Щипят го баби,
него го втриса
ама търпи.

Сред таз олелия
наляха ракия
и почнаха да ядат.
Една се уригна,
на друга пък нещо
й влезе в зъбът.

Обаче си сипват
по още от всичко,
настроението се повиши
ометоха бързо
всички чинии
и почна джумбиш.

Ей нà, баба Васка
така се натряска,
и взе да ги ръси таквиз,
че даже мазоли
в ушите да имаш –
ще се изчервиш.

А леля му Сия,
оназ уруспия
със сърмения елек.
Пъпа си заголи,
качи се на стола
и врътна кючек.

Веселие славно!
Жените отдавна
не са били толкоз на кеф!
А Груйчо оттатък
насран и обиден
съдра се от рев.

Добре, че по-рано
прибра се баща му,
огледа се и побесня,
че къщата цяла
вони на ракия,
на пода – жена връз жена.

“Бе, вашата мама
кучкии пияни!
Я марш оттук!
Що не затриете
сега сина ми
с тоз махмурлук?!”

По кривите улички
тихо и вкупом
жените изчезнаха в миг.
А нашият татко
прегърна сина си
и го повù.