автор: marisiema

Когато притиснат си в ъгъла,
когато сърцето кърви,
грабни си душата помръкнала,
пред вятъра ти застани.

И той ще прелее в теб силата.
Дълбоко дъх свеж поеми.
Ще станеш по- силен от всякога,
подготвен за нови борби.

Животът е низ от препятствия -
прескачаш, пак тръгваш напред.
Залъгва те зрънцето щастие,
щом скочил си нейде добре.

Минутите кратки със близките,
с децата, поели в ръце
кормилото тежко на дните си,
ти дават кураж да не спреш.

След болката идва утехата -
на ехо далечно гласът.
Господи, тука съм, ето ме -
дишам и гледам света.

И мисля си: все пак ми е свиден!
Труден, но също и благ.
Редят сетивата ми будни
това, що ми е взел и е дал...

След всичко, което получих -
и радост, и болка, и гняв,
разбирам: заплашам си лично
с живота си, с моя финал.