автор: hixxtam

Идил зове редици за джихад.
В Европа на пълчища бежанци.
С безгрижен смях на градския площад
наивно се разхождат мъртъвци.
Несъвместимост и културен срив.
Различия със давност десет века.
Аллах Акбар! Безумен поглед. Взрив...
Убити – 120 човека.
А после... Толерантност... Колко, моля?
Един изплашен призрак тъжно броди...
Да се застреля? Не! Да се заколи
последната надежда на народа.
А горе, от върха, със бяла ризка
елитът ни със Господ си говори.
Спокоен, че животът пада ниско,
не вижда как смъртта върви нагоре.