автор: dbutanski

"Прави, що правиш,
за после мисли."
лат. сентенция

Колко чаках аз деня,
колко трепет във гласа,
моя лиха и странна съдба!

И говориш в тоя час -
с нежен порив и в захлас,
със надежда плаха и за нас...

Но, кажи ми, де бе Ти,
щом погасваха мечти
и изтляваха пред теб души!?

- В мен, навярно, бе и тук -
чута като полъх, звук -
във душа ми, свита на юмрук.

Колко чаках аз да съмне -
в твоя ум и в сърце ти,
но не найде светъл друм
и посърна и лице ти.

- Странна ми съдба-сестра -
моя истинна, една, -
моля те да бъдеш тъй добра.