Есента празнува със конфети,
отронени от клоните слънца,
сипещи се огнени привети,
носещи на лятото дъха.
И литнали на вятъра с крилата,
те вдигат се във вихрен танц,
а после лекичко в тревата,
се спускат, за да поканят нас.
Защо да чакам още?
Виж радва се света.
Не е поканена тъгата,
на този бал на есента.