автор: coils

Една, две думи, прости,
таен поглед между нас.
Твоето внимание обърква ме,
истина ли е всичко или фарс?
Пиян поглед, мъгла от дим,
казваш, че ме усещаш, но дали?
Харесва ми интересът ти,
надявам се той да продължи.
Седиш пред мен, прегърнал друга.
Обръщаш се често, но защо?
За мен беше никой до преди минута,
а сега си различен... не е за добро.
Задаваш ми въпрос, не те чувам,
музиката наоколо кънти.
Приближаваш се още, аз изтръпвам...
пропадам в твоите очи...
за кратко. Приятелят ми свири.
Казах ти, че той е там.
Насочвам се към него,
опитвам се да не се издам,
че съм привлечена от теб,
харесва ми, че си ме забелязал,
не знам, защото си пиян или
за теб аз специална съм,
въпреки че не съм сама,
въпреки че не знам защо,
въпреки че не знам
дали съм нещо особено...
Питам се защо ме искаш,
подиграваш ли се с мене ти?
Несигурна съм, знам.
Не ти вярвам, а как искам...
всичко това да е реално,
всичко това да продължи...
Ставам, не искам приятелят ми
да ни види, да се притесни.
Гледам го как свири,
за да не продължавам да
се взирам в теб.
След малко обръщам се
и... няма те, изчезнал си,
явно изгубих своя шанс...
А имала ли съм го?
Не. Не съм сама.
Няма значение.
Щастлива съм,
дори и така.