автор: gardener

Животът ще е същият и след това,
когато вече няма да ме има.
Ще пъпли по перваза ми пчела
на вятъра лозичката ще кима.

Във дворчето цветята ще цъфтят
като сега във къщата на баба.
Ще ги отглежда сигурно дъждът
и те ще му се кипрят до забрава.

А после топли есенни листа
пътечките с килими ще затрупат
и в своите чимширени гнезда
врабчетата уютно ще се гушат.

И в някоя безкрайно тиха нощ
самотен ангел леко ще се спусне
и онемял от мъка и любов
крилете си сломени ще отпусне.

Градината, врабчетата ще спят
и никой няма нищо да усети.
Във малко, изоставено гнездо
едно перце до утрото ще свети.