автор: botyofentiev

Виденията, белите кахъри
и тези, от които искаш да умреш,
„Вината” – „Прошката” – катъри,
понесли бремето, за да не спреш.

Пътеката се вие нависоко,
нагоре – само бели върхове,
а греховете – по-дълбоки,
Адът в ниското зове.

За мен посоката е без значение,
че ту нагоре, ту надолу с теб вървим,
не чакаш ти от мене изречение
преди да се превърнем в дим.

Ти мойта мисъл предугаждаш,
аз твойте всичките ги знам,
животът мисли си, че е колаж,
изрязан по ръба едвам.

Но няма смисъл, че да търсим смисъл –
защо и как се случиха нещата,
не вярвам някой да ни е орисал
едно да имаме в главата.

Направихме ли правилния ход,
когато казахме си – „Аз съм твой, а Ти си моя”,

Аз осмислям твоя живот,
защото Ти осмисляш моя.

botyo