автор: marisiema

Годините си тичат без умора.
Изнизват се, не можеш да ги спреш.
И идва миг да си заминеш горе,
захвърлил планове, надежди и копнеж.

Недей отлага работа и радост,
че утре може късно да е , знай!
Възползвай се от земното си право,
от всичките блага на земния ни рай.

Порадвай се на розовото утро,
на росната трева, поръсена с цветя.
грабни енергията, земната- събуй се
и бос пристъпвай по коравата земя.

А вечер усмихни се на луната,
срещни звездите с грейнали очи.
Нощта ще те посипе със позлата,
с блажен покой и сладък сън в мечти.

И мъка да те срещне в пътя грапав,
вината е във хората и в теб.
Със обич се огледай на земята
и виж каква е красота навред.

Опри гърба на стволове дебели,
забили корени във земните недра,
на камъни, теглото ни поели -
най- верните ни стражи, вечно бдят.

Това ти е безценното богатство.
Пред тях сърцето ти във обич се закле.
Каквото да загубиш, просто вярвай:
тях никой никога не би ти взел.