автор: Danielita

Далече съм от празници, Родина
и гроб на близки нямам, да го посетя,
но в магазина местен влизам
за упокой храна да пазаря.

Подминах скъпата туршия
и в този миг на мама чух гласа:
„Купи ми малко, отдавна съм и мераклия“,
по детски мило молеше духа.

От всичко взех, поливах го със сълзи,
А продавачката: „Добре ли сте?“
„Добре , добре...“- какво да кажа,
католичка е, едва ли ще ме разбере.

А после свещ запалих тук, за мъртвите,
за корените ни, останали далече.
Духът на българите от отвъдното,
да свети и ни води вечно.