автор: alex_dlr

Светът е толкова студен и мрачен!
Чувствам се почти сломен.
Досущ като призрак – безплътен, прозрачен -
се нося из сивия ден.
А хората са толкова жестоки!

Те не признават избора личен,
те не приемат да не си като тях.
За жестоките хора да бъдеш различен
е равно на смъртния грях.

И все пак има надежда,
която разкъсва студения мрак.
Ето, до мене поглеждам
и виждам големия ми брат.

Извор на спокойствие и сила,
пазител от зло и беди.
Досега съдбата не ни е сломила
и животът не ще ни сломи.

Няма значение тяхната свада,
нямат значение техните мнения.
Знаем си - минахме през Ада…
и оставихме страх и разрушения.

Отново имам врагове!
Ела до мене в този час
и врагът сега ще разбере
кой съм всъщност аз!

Не искам оръжието хладно,
не искам острия меч.
Досущ като хищник – методично и бавно –
с гняв ще посичам... и с реч!

Издигни ме от пепелта!
Възроди ме! Досущ като феникс,
с огнени криле да полетя
към нови големи победи.

Сега отново ще застанеме
пред гадост и тегоби.
Ние с теб не се предаваме,
аз и ти ще се преборим.

Ние с теб не се страхуваме,
а приветстваме борбата.
И този път ще тържествуваме,
защото сме братя!