автор: tearfly

„Също така летях нощем. За да не бъда видяна
защото, ако ме видят, ще ме свалят.”
Ан Секстън

добро утро казвах
и жълтата ми рокля се усмихваше
нещо мърсеше плочките в банята
затова вечер пиехме уиски и призовавахме мрака
после измивахме следите от блатото
и никой не се досещаше
че мътилката тегли
викове и счупени чаши
първи изстрел
истините се приковаваха на стената
кръвта по ръцете не питаше за никого
само финално въздишаше по пръстите
приличахме на хора
но за нищо не ставахме
после отново се привързвахме един към друг
плачехме със човешки сълзи
превръщахме се в мекушави двуноги
и отвръщахме на целувките си
започвахме да дишаме
а после и да летим