автор: daro

Шивачът ме тропоса с бял конец
и ме прати да се шляя сред цветята,
а роднините от връх Острец
започна да зашива с равнината.
На този фон изглеждах като кръпка
по дочения панталон на битието.
Не ти поисках даже и отстъпка,
когато бялата врата отворих –
залитах, падах и летях.

Съшити бяха ти ръцете!

Все морето ли ще ме посреща
с отказани криле
във мекото си ложе за провали?!