В докосването леко на телата
долавям свойта безнадеждност –
ще получа ли отплата,
ако ти предложа нежност.
Ще полетим ли вдъхновено
над грешки и комплекси
или ще останем ний студени,
прикрили своите рефлекси.
Но отговорите не ме интересуват,
протягам аз ръка и те докосвам,
а ти усетила – не се преструвам,
очи притваряш и рисуваш ми относно
с тръпките по твойта кожа,
с мимиките по твоето лице,
колко всичко е възможно,
ако идва от сърце.
botyo