Вечерта е във небесно пъстра рокля,
но избраницата „нощ“ е в черно.
Монтира хромово червило
и бодна във косите си Вечерницата.
Остави тънките си токчета
и пристъпи във тревогата си боса.
Навън, градът надбягваше конете
с милионите моторни сили.
Ревеше кански!
Той беше канът.
Тя беше каната...
празнотата си наливаща с оловен въздух.
Отправиха молби към облаците.
Смълчаните прозорци не отвърнаха –
далечна бе дъждовната прогноза.
Във въздушните пространства,
натръшкани метални динозаври
сееха с яйцата си пустини.
От-ехна късната сирена:
„ТРЕВОГА... Тревога... тревога!“
Каната се пръсна на осколки.
Утре с тях децата ще редят мозайки
на един нов мир,
на един нов...
Мир.
Настана време за валене.