автор: Elling

За теб, за теб и винаги за теб -
мой вечен огън, мой черен лед,
ти, стара незараснала рана
от удар в гръб с остра стомана.

Изящен жест останал неразбран,
прост черен въглен, а не диамант,
скучна проза и скъсана струна,
жертва на лоша хвърлена дума.

Роса от роза в сутрин нежна,
прегръдка топла в буря снежна,
една мечта оставена на показ,
плах поглед над бездънна пропаст.

Алея покрита със жълти листа,
забравена тайна зад скрита врата,
онзи болезнен до лудост копнеж,
потрепваща в мрака запалена свещ.

Безкрайно ярък в силата си блян,
пореден шанс небрежно пропилян,
целият спектър на пълните чувства,
загадъчна муза на всички изкуства.

Гръмовен шум от луди водопади,
сърце премазано от сто каскади,
греховна песен минала през пламък,
магия зла затисната под камък.

Ехо запомнило чистия смях,
наивните мисли без никакъв страх
и странни представи за бъдеще, свят
обсипан със перли, потънал във цвят.

Изгарящи спомени в будните нощи,
целувам те в тях и още, и още,
моя тъй дълго чакана среща,
измамна игра, дирижирана вещо.

Плувах, потъвах в море от контрасти,
какофония щура от всякакви страсти,
привлечен-отблъснат като магнит,
чувствах се жив, сега съм изтрит.

Роса от роза, мила... Ин и ян,
а аз отчаян, стар и пак пиян
от мъка свирепа, на болката роб
смазан ридая пред калния гроб...