В пръстите ми има от енергия заряд,
те могат да препускат по клавишите така,
че ако свирех, щях да покоря и всякой град,
но върху клавиатура на компютър е моята ръка.
В мислите ми звънва saudade, от фадо,
някак самотата си усещам в тишина,
нахлузила земята есенно манто,
нахвърля меланхолия в щрихи светлина …
Така денят, минава пейзажно оцветен,
а все съм непозната нигде по света,
да бях творец, учен или пък супермен,
удовлетворена щях нещичко да сътворя …