автор: marisiema

На Земята гостенин дошъл си.
Във въртележка бърза завъртян.
Дорде се сетиш кой си и защо си,
изтекъл е светът ти слънчев, бял.

За миг разбираш колко той е кратък,
непредвидим и с пропасти безброй.
На пръсти преброяваш миговете сладки,
а другото е труд, борба, без миг покой.

И всеки в тежката борба загубва рунда.
Отлитат всички планове, любов, мечти.
Живял си... и те няма след секунда -
със опит, но безсилен. Няма вече дни...