автор: botyofentiev

Под слънчевия взор на ранно утро,
събудени надеждите вървят
и се усмихват по лицата ведро
начинания, готови да летят.

Разрошва вятърът косите –
от премигващи лъчи
и ни е леко на душите
в тежките ни земни дни.

В такъв ден искам да те видя,
да те докосна със ръка
и моите чувства свидни
да погълнат твоята самота.

Да си сияеща и жива,
щастлива с нашата любов
и подчинени, страстите ми диви
да ти нашепват този послеслов.

P.S.
Бъди до мен. Бъди до мен.
И в слънчев и в гръмовен ден.
Дори след хиляди години
по всичките посоки да вървим,
един до друг – два светли лъча,
избягали от Дявола и Бога,
ала да те обичам винаги да мога.


ботьо