автор: siqnie

Свита,на пода, в душата си свита,
тъмно и тихо е... както го искам.
Слънчеви зайчета, няма над мене,
тихо е, мрачно е ,точно на време.
В себе си гушната,в себе си хваната,
болката казват се храни от раната.
Болката храни се,с мъката...слаба съм.
Много ли,малко ли, гушната цялата

Тихо се плъзгат, безшумно сълзите ми,
Сякаш на пръсти изнизват се...свиква се,
сякаш са чакали да ги изплача,
тихо и хладно е някак в мрака.

Пак ще преглътна и пак ще забравя,
както от малка с хората правя.
Слънчеви зайчета,няма над мене,
ще се изправя отново...,
всеки урок ми се дава на време!