автор: botyofentiev

Колко е тъжно и тичащо
чувството за вина,
чуждо и неприличащо,
че аз съм сторил злина.

Колко са тъмни и скитащи
чувствата за времена,
долитащи и прелитащи,
изтичат като вода.

Колко са дръзки и скачащи
мислите на вечерта,
неприлично закачащи
роклите на нощта.

Колко стихийно подтискам
желанието да изкрещя,
неистово те желая и искам
да те докосна с уста.

И във мига на целувката –
вина, времена
ще изоставят преструвките
поне до сутринта.


botyo