Беше делнична любовта.Прозаична.
Но животът е проза и делници-
с монотонност,безцветност, идиличност,
но животът е от после- неделници
Делнична беше. Не ухаеше
на пролетно многоцветие.
Не за красиви слова мечтаеше,
а за уют и дълголетие.
За трушии и плетки,
за тетрадки и обувки на децата,
за изплатени данъци и сметки,
за ремонта и гумите на колата.
Делнична беше.Само нощем
празнична в леглото легнала,
се превръщаше във феномен.
Върху мъжкото рамо полегнала.
.
Няма я вече делничната любов,
но историята й остана празнична.
Беше саждинка сред свят суров,
уникална и различна.